Напоследък стана особено модерно строителните предприемачи да предлагат за продажба жилища в „комплекси от затворен тип“. Увещанията им са, че бъдещият собственик на такова жилище ще живее в една сигурна, спокойна и уютна среда, далеч от градския шум и мръсотия, а общите части на сградата и дворът, в който е построена, ще бъдат винаги чисти и поддържани. Що е то обаче „жилищен комплекс от затворен тип“ съгласно актуалното законодателство. Според пар. 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за управление на етажната собственост „жилищен компекс от затворен тип” е комплекс, обособен в отделен урегулиран поземлен имот, в който са построени сгради в режим на етажна собственост и други обекти, обслужващи собствениците и обитателите, при спазване на изискванията на контролиран достъп за външни лица. Следователно законодателят поставя акцента на това, че за да представляват жилищната сграда и поземления имот заедно „затворен жилищен комплекс“, то достъпът до тях за външни лица следва да е контролиран по някакъв начин. На практика това се осъществява чрез поставянето на физически огради и бариери, чрез видеонаблюдение, жива охрана и съвременни системи за индивидуален електронен достъп. Другата съществена характеристика на затворения жилищен комплекс е наличието в него на различен брой обекти, предназначени да обслужват собствениците, ползвателите и обитателите му, като тези обекти могат да бъдат неизчерпателно: басейни, детски площадки на открито, кътове за отдих с пейки, фитнес на открито и други. Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗУЕС управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, построени в жилищен комлекс от затворен тип, се урежда с писмен договор с нотариална заверка на подписите между инвеститора и собствениците на самостоятелни обекти. Важно е да се знае, че „затвореният жилищен комплекс“ веднъж учреден и възникнал, то той е на практика вечен. Това означава, че ако закупуте жилище в такъв комплекс, сключеният между строителя – инвеститор и праводателя ви договор за поддръжка и управление на общите му части, както и уговорения в него размер на възнаграждение за тази дейност, на практика ви обвързват и са ви противопоставими. Следователно е особено важно когато закупувате жилище да проверите дали то случайно не се намира в „жилищен комплекс от затворен тип“, каква цена ще трябва да заплащате ежемесечно или годишно на инвеститора за поддръжката на комплекса, както и услугите които ще получите срещу тази цена. Следва да се има предвид, че цените обичайно се определят на база квадратен метър ежемесечно или годишно и често не са в никак малък размер. Затова при и бъдеща покупка на жилище в такъв комплекс е важно да се прецени какви услуги в действителност ще получавате срещу заплащаната цена и дали те са адекватни на размера й. В практиката не са рядкост случаи, при които единствената дейност която инвеститорът извършва се свежда до наемането на чистачка за стълбището срещу половин минимална работна заплата (както се казва “ работа на 4 часа“) и ангажирането на фирма, която да поддържа асансьорните уредби, т.е. дейности с нищо по – различни от тези които редовият домоуправител в един обикновен панелен блок във всеки български квартал върши ежемесечно и то без възнаграждение. Не рядко макар и „по документи“ определена жилищна сграда и нейният двор да са представени като затворен жилищен комплекс, всъщност те не представляват такъв по смисъла на закона. Възможно е да се окажете въвлечени в затворен кръг от вечно заплащане на фирмата – инвеститор на солидни парични суми, а на практика да не получавате срещу тях нищожни услуги или въобще да липсва основание за това плащане. Този практически резултат е често срещан и се е превърнал в средство за неоснователно обогатяване на множество строителни фирми в страната. Затова и преди да пристъпите към покупка на жилище е желателно и силно препоръчително да се консултирате с доверен адвокат.